Пролет(продължението)

...


Още няколко кадъра от онзи хубав пролетен ден.

Пролет

...


Един хубав ден от началото на пролетта. София. Слънце. Малко свободно време и фотоапарат в чантата. Разхода по центъра за час и половина и обратно към Благоевград. Но не и без 150 – 180 снимки от разходката.

Има ли стойност фотографията или да?

...

Какво разбира моята глава от стойностна фотография? Та аз снимам само абитуриентски балове от дъжд на вятър някоя сватба и тук-таме някоя мома.
Хем да, хем не! Това, кой какво снима не означава, че положеният от него труд да покаже заснетия обект, предмет или природно явление в най-добрата според своето собствено виждане светлина е маловажен, незначителен или евтин.
Както вече знаете(ако сте прочели предишните постове за фотография) за мен фотографията е нещо средно между хоби, страст, болест и антидепресант. Това не означава, че фотографията ми е безплатна, и не струва нищо. Може да струва едно „Благодаря" или едно кафе или 200 лева на час.

Както и да е!

Идеята за този пост ми дойде от днешното невероятно еднообразно и скучно и досадно ежедневие затрупващо ни с ненужна информация.
Всеки ден всеки един от нас сядайки пред компютъра си се сблъсква с безброй много безумни и ненужни рекламки, информацийки, снимки, препратки, предложения, песнички, спамчета предлагащи на възрастни и млади дами да си уголемят органи които нямат, други спамчета предлагащи на възрастни и млади господа да се справят с Менопалузата, спамчета обясняващи ни как някой шейх е влюбен в нас независимо от цвета, расата, разстояние, вярата – ПЪЛНИ ПРОСТОТИИ!
Лошото в случая за фотографията идва от грешната идея която си създават хората, че имайки цифрово апаратче могат да правят Невероятни, Уникални, Вдъхновяващи, Прекрасни снимки, които да използват в рекламни материали, брошурки и диплянки и всякакви други материали, които да ги представляват пред бъдещи работодатели, клиенти, началници, общественост като цяло.
Разбирам напълно, че Всеки иска да си спести разходите които може. Не разбирам защо трябва да спестяват по начин Вредящ на тях самите.
Това, което се опитвам да кажа е, че не разбирам как може да се спестява от това което определя представата на Твоите Клиенти за ТЕБ самия? Как може да искаш да те вземат на работа, когато изпращаш снимка с дъвка и направена на фона на червената стена на, някое заведение ?
Най-важният въпрос в случая е – спестил ли си ти 100 лева от професионална снимка или си изгубил 3 бъдещи заплати/ 2 бъдещи клиента/ 1 повишение?

И да се върнем на темата на поста ми. Седя си аз тук, гледам глупостите в интернет и се чудя – има ли някаква стойност фотографията в днешният технологичен, забързан и запътил се на никъде свят в който живота на една снимка може да е частица от секундата. И като казвам частица от секундата се замислям – наистина ли имаме точно частица от секундата за да впечатлим зрителя с изкуството/страстта/хобито си, преди Той да реши да отмести погледа си от снимката.

NOT FOR SALE!

…

There are people, me included, who need blood transfusions every 20-25 days of their life. This is a sort of campaign that I’m trying to start and it’s aim is to raise attention to this problem! Please help me if you can and with what you can! Thank YOU!





Има хора, в това число и аз самият, които се нуждаят от кръвопреливания на всеки 20-25 дни от живота си. Това е нещо като кампания, която се опитвам да започна, с цел да повиша интереса и да засиля вниманието на хората към този приблем. Моля Ви да ми помогнете, ако и с каквото можете! Благодаря ВИ!

Неделни снимки с интересно запознанство

…

Преди няколко седмици имах удоволствието да снимам за първи път група музиканти. Не ги бях виждал през живота си. Просто ми се искаше да опитам да направя фотосесия на някаква Банда. За мое щастие една позната ги слуша, и се оказа приятелка с барабанистката на групата. С малко съдействие от нейна страна се разбрахме за фотосесия, в удобно за всички време.

Изживяването си заслужаваше. Само се надявам да не съм ги разочаровал с крайният резултат.

А сега идва време и на част от кадрите, които и аз харесвам :)

Кога снима за последно?

Както вече може би повечето от вас, които ме познават и/или четат знаят, че аз се преструвам на фотограф. Играя си със скъпи играчки и от дъжд на вятър вадя по някоя снимка във фотото, за да се направя на интересен :)

Или не съвсем. Това оставям на вас да прецените сами за себе си.

Днес обаче ще се поизпитаме, или аз ще се изповядам, ако на вас не ви се занимава да отговаряте пред монитора си, на въпроси зададени от някой с неясна мисъл. Та значи, седя си аз тук по никое време и си мисля, кога за последно съм снимал. Та нали съм фотограф? Предполага се, че постоянно снимам разни неща! Е да ама не съвсем. Оказва се, че последно снимах в неделя някакво пожълтяло дръвче, и то само за да си извадя фотоапарата от раницата, в която го бях носил с мен през последните 4 часа, нагоре и надолу из Рила планина.

И като се оказа, че не съм снимал нищо интересно от ........... прекалено дълго време, щом и аз сам немога да си спомня от кога точно, започнах да се замислям, аз аджеба мога ли да снимам като хората, ако ми се наложи, или съм загубил тренинг(да го наречем, защото умения не бих казал че имам кой знае какви).

Та след тези дълбокомислени процеси протекли точно за 2,3 секунди в главичката ми преди да се разсея с нещо, се роди гениалната идея да започна да тренирам. Стигнах до заключението, че всяко нещо трябва да се тренира. И ако не ми мине котка път, така да се каже, почвам да обикалям безцелно града и паркчетата в търсене на смахнати работи за снимане. В търсене на мисловен процес породен от фотографското начинание, от което явно имам жизнана нужда. За да не затъпея тотално седейки пред Twitter, You Tube, Facebook и някой друг сайт за интериорен дизайн :)

Та какво беше цялата идея на тази глупост, която току що сте прочели, ако не значи съвсем съм ви отегчил още в началото. Идеята е, че с каквото и да се занимава човек, колкото и да е приятно то за него, ще загуби умението си ако не го упражнява и развива постоянно. И може би, че ключът към добрият резултат е той да е следствие от някаква мисловна дейност комбинирана с талант, а не само на едното от двете.

Дано се заблуждавам.

От известно време насам в мен се надига едно много неприятно усещане. Усещане за сивота, еднообразие и затъпяване.

Имам странното чувство, че хората около мен, с малки изключения, нямат живец в себе си. Няма нещо, което да гори в тях. Да ги кара да се интересуват. Нещо, което да ги движи напред. Усеща се едно сиво, монотонно, тромаво и провлачено еднообразие. Сякаш времето е спряло и всичко стои на едно място. И никой от нищо не се интересува. Никой от нищо не се трогва, или вълнува. Всичко е видяно, вкусено, изживяно. Всичко е безвкусно.

Града е пълен с живот, и едновременно с това празен. Всяка вечер заведенията са пълни, дискотеките претъпкани. Хората се движат насам – натам. Забавляват се. Шумят. Всяка вечер се повтаря едно и също. Вечер след вечер. Нищо не е различно, нищо не е ново, нищо не е вълнуващо. Дискотеката в петък и събота са се превърнали в закон. Придобили са монотонното еднообразие на работата зад бюро.

Градът е изпразнен от смисъл и положителна емоция. Изпразнен от креативни идеи и начинания. Изпразнен от творческо и новаторско мислене. И сред цялата тази празнота, от време на време се намират някои идейни хора, които си правят своите неща, сами за себе си. За да запълнята творческата празнота в своите души. Достатъчно ли е това питам аз. На мен не ми стига. Аз жадувам за сладка приказка с интересни хора, в заведение с приглушена светлина, тиха музика и разнообразни артистични натури, запалени от огъня на живота и преследващи идеите си. Търсещи начин да реализират мечтите си, а не да оцелеят правейки нещо незнайна какво, само и само да свържат двата края. Но нима това е само една мечта. Една фантазия.

Дано се заблуждавам. Дано в пустинята има оазис, който не съм открил. Дано някой ми го покаже!