27 декември 2011 г.

КикБокс

...

18 декември 2011 г.

Нещо като анкета...

If You can't reed and understand this - use Google Translate! Здравейте всички. От известно време се чудя дали да Ви запитам нещо, и накрая се реших. Какво мислите за блога? В смисъл, от какво има нужда. Имам чувството, че има нужда от повече текст, но не знам за какво да пиша. От какво се интересуват милите ми читатели, така да се каже. Затова реших да си попитам. Ще се радвам много да прочета вашите мнения и коментари. Отворен съм към всякакви идеи, затова моля споделете :) С Уважение Авторчето :)

13 октомври 2011 г.

Wedding of a great friends !!!

Шушковци, желая ви всичкото щастие, и любов, и успехи, и чудни приключения на света. Да сте живи и здрави и още поне 100 години да се веселим заедно :)

4 октомври 2011 г.

Първата самостоятелно заснета сватба*

*Един пост, който е останал непубликуван прекалено много време. Нещата вече са се променили, имам 4 или 5 самостоятелни сватби зад гърба си, но като чета какви съм ги писал тогава, си давам сметка, че и сега ми е нервно и притеснено докато снимам такива събития. Почетете, посмейте ми се и не ми се сърдете за правописните грешки.

Предният пост относно сватбена фотография, целеше да опише, какво аджеба е това Сватбената фотография за мен. Снимките, които съм показал там, са мои, но са правене на сватбата на много скъпа моя приятелка, която работеше във фотото в което си вадих първите аматьорски снимки преди 5 години, докато още се чудех, коя снимка как трябва да се направи. Тогава още не знаех какво е това бленда, и скорост на затвора. Не знаех даже за какъв затвор иде реч.
Незнам защо, но от нейната сватба насам немога да направя толкова хубави снимки, или поне според мен. Старая се, но не успявам. Може би, защото на нейната сватба бях спокоен, че не само аз снимам. Че ако не се справя да заснема нещо, то има още 3-4 фотографа, които ще са го зснели.
Преди няколко седмици заснех първата си инцидентно самостоятелна сватба. От взимането на младоженеца и тръгване за кумовете, та чак до изпращането на гостите от ресторанта.
Когато се прибрах и си видях снимките си помислих, че младоженците ще ме убият. Срам ме беше да предам заснетото от мен в студиото, за което снимах. През цялата сватба бях на тръни, да не изпусна нещо, дали няма тоталнода се издъня, и да предам доверието, което са ми гласували хората викнали ме да снимам сватба от името на тяхното Фото Студио.
Сватбата мина, дойде и втора (още на следващия ден) и аз чаках ли чаках да ми се накарат, колко лошо съм снимал.
Какво се оказа. Не съм снимал чак толкова лошо. Има какво още да се желае, и винаги ще има. Но като цяло съм успял да заснема сватбата без да се налага младоженците да искат главата ми на тепсия.

А сега ще ви покажа и някои от ужасните снимки, които много време не смеех и сам да погледна.