Как да станеш Супергерой ???

Много от нас си мечтаят от малки да станат Супергерои и да спасяват живота на онеправдани и изпаднали в беда обикновенни хора или да спасяват красиви принцеси от зла участ и много други такива подвизи заслужаващи адмирации.
Истината е, че всеки може да бъде супергерой. И тук ще опиша в няколко лесни, прости и последователни стъпки как да стане това.
1. Супергероя, както всеки от нас знае трябва да е безстрашен и да не се притеснява от болници, медицински сестри и някаква си там кръв. Що за супергерой сте, ако припадате при вида на игла или няколко капки кръв – НЕ СТАВА !!!
2. Супергероя трябва да е всеотдаен. Ако неможете да отделите един ден от натовареното си ежедневие, за да спасите нечий живот или поне един следобяд – то какъв супергерой ще сте ??!??! Моля не се излагайте!
3. Супергероя трябва да извършва своите добри дела без да очаква да стане известен или Бат Бойко да му стисне ръката и Бат Славчо Трифонов да го покани да си побъбрят в студиото.
4. И сега нещо шокиращо – не е задължително да притежаваш нечовешки сили или магически способности, за да си Супергерой. Може само да отидеш до най-близкият кръвен център и да дариш кръв. Така ще спасиш едновременно живота не на един, а на цели 3-ма души. Невероятно но факт.

И ако си мислиш, че така не помагаш на принцеси в беда – В грешка си приятелче! В България има 300 души, които се нуждаят от помощта на един такъв Супергерой на всеки 20 дни от своя живот. Половината от тях са Принцеси. Дори може би повече :)
Почти една трета от тези 300 души се лекуват в София. Всеки един от тези 300 човека на 20 дни си задава въпроса, който си задавам в момента и аз – Ще има ли кръв за утре и за мен ??? Или ще трябва да се влача като парцал още един ден !!!

Бъди СУПЕРГЕРОЙ ! Дари КРЪВ !!!

A quick photoshoot!

Що е това спонсорство и има ли то почва у нас ... !!!!!!

Някой ще си помисли - тоя друга работа няма ли си? Защо се занимава с такива глупости? Някой да влее малко разум в главата на това момченце, хората нямат пари за лекарства той с какво се занимава. ................... И много подобни............
От къде знам ли - знам защото и на мен ми минават всички тези въпроси точно в този момент. В момента в който съм седна да пиша, този пост. Дори не знам как да го напиша без да прозвучи смешно. Но ще опитам. Пък каквото се получи. И за да не си помислите, че не знам колко по-важни неща има от това за, което тепърва ще мърморя - знам и то от собствен опит. В момента ми трябват скромните 40 000 лева за едно лечение което шибаната здравна каса не иска да ми отпусне....... НО ....... ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС
Говорехме за спонсорството и какво е то в България. Спонсори има ако има и сензация, ако с това си деяние ще станат известни, ще влезнат в „Телевизията” за 3 дни, или за 2 часа или за 5 минути, няма значение. Важното за тях е да се изтъкнат че са направили нещо. И в повечето случаи се говори с дни за някаква дреболия. Или за нещо което така или иначе е трябвало държавата да го осигури преди 1000 години, но не го е направила.
Защо се възмущавам. Защото от 28-ми Май се опитваме да осигурим фотоапаратура за нуждите на 300 пациента като мен с рядкото заболяване наречено Таласемия Майор. Защото професор от Италия ме е помолил да направя нещо по въпроса, и след писмо до Дистрибутора на Никон за България сме получили отговор, че те ще ни направят невероятната отстъпка от 180 лева от цената в магазина за нужната ни техника, която възлиза на скромната сума от 3800 лева. Та това няма и 10%.
Когато разбрах каква отстъпка ще ни направи компанията вносител в главата ми изникна само мисълта - Ако бяхме нормална държава, щеше ли да е такава отстъпката ??? Ако бяхме нормална държава може би щеше да има редица дарители, които да се съгласят да предоставят тези 4000 лева, с които да улеснят лечението и наблюдението на 300 души с рядко заболяване. Но в края на всеки ден, може би всеки един от нас трябва да си зададе въпроса - НИЕ НОРМАЛНА ДЪРЖАВА ЛИ СМЕ ??? И да се запита след това - Какво да направя за да станем нормална държава !!!!!!!!
И ако не ставам много нахален Моля всеки един от Вас, който смята че може да направи нещо във връзка с този мой така банален и безсмислен може би проблем, да ми напише коментар, или да ми изпрати e-mail в който да посочи с какво може да бъде полезен за тази загубена кауза. Ако някой от вас има старо Огледално-рефлексно тяло, което да може да се използва и да желае да дари, също може да ми пише. Имайте предвид, че се нуждаем от един огледално-рефлексен апарат с 1 китов обектив и един обектив 105MM AF-S VR II F2.8D MICRO NIKKOR LENS.

15 НЕЩА !!!

Какво ли не измислят хората! Кой да знае, че има такова животно като Блог Щафета. И аз щях да си остана неосведомен ако не беше Алтаир та да ме включи в такава.
Интересна идея е това Благ щафетата. Според правилата на това чудо трябва да ви споделя 10 неща които ме правят щастлив и 5 неща които не знаете за мен. То сигурно има някакви стандартни 10 неща, които правят хората щастливи, та може малко да се препокрия с тях, ама какво да се прави, ще ми простите.


Погледа на човека който обичам ме прави истински щастлив.
Щастлив съм когато снимам и успея да надмина себе си. И се изненадам приятно от крайният резултат.
Щастлив съм когато оценят това, което съм свършил, и тук не визирам някакви банални неща, а по-скоро неща, които обикновено не се забелязват. Такъв момент е била благодарността на 30 човека пътували с мен до Истанбул и обратно. Няма по-голяма радост от това да ти кажат -.Благодаря за хубавата екскурзия след 3 дни прекарани с приятни хора в красив град.
Истински щастлив може да ме направи хубав филм в киното.
Щастлив съм и когато успея да направя приятна и неочаквана изненада на близък човек. Затова може би толкова се старая при организиране на рождени дни на приятели и избиране на подарък за тях. Егоистично е малко от моя страна, но в крайна сметка и човека се радва и аз съм направил нещо за да се почувствам добре.
Щастлив съм, че имам добри приятели, които държат на мен и ме подкрепят.
Щастлив съм, че мога да избирам с какво да се занимавам поне на този етап от живота си и не се налага да правя нещо, което не желая.
Щастлив съм, когато прекарам 4-5 дни в автобус с непознати на път за някое приказно място като Котор, Будва и Дубровник и след тези 4-5 дни се прибера от екскурзия с нови приятелства и прекрасни спомени.
Щастлив съм когато някой ми се усмихне без причина и ми каже благодаря за нещо, което аз приемам за даденост.
Щастлив съм когато някой има нужда от мен.

Станаха ли 10? Дано, че нещо .............. не мога да ги измисля толкова много.................. Само сега да не излезе, че съм неблагодарен и нещастен човек !??!?!? Не е така. В интерес на истината много неща ме карат да се чувствам щастлив, просто ми е трудно да ги изброя. Сега да видим какво не знаете за мен..........
Обожавам шоколад. На моменти направо откачам като нямам нещо богато на какаово съдържание около мен. В гимназията имаше момент в, който всяко междучасие съм си купувал шоколадови вафли.
Изпитвам неземен ужас и страх от зъболекар. Който е запознат с диагнозата ми знае, че тя е съпроводена с ежедневни инжекции и други неприятни процедури. Нищо от тези неща не е в състояние да ме ужаси толкова колкото мисълта, че трябва да отида на зъболекар.
Обичам да се катеря в планината. Да се чувствам като парцал през целият път и накрая, когато се изкача на върха да си кажа - Ебаси красотата! Струваше си сърцебиенето, умората и чувството, че ще ми се пръсне сърцето на милиард парчета.
Много искам да направя зимен планински преход, до някой висок Български връх, или до Седемте Рилски езера. За жалост не се чувствам достатъчно подготвен за това, или поне не за сега.
Не съм толкова директен, колкото изглеждам, и понякога съжалявам, че съм проявил търпение към някой в определена ситуация.

Май това е от мен. .......... Оф... то не било лесно. А и да не забравя, трябва да си избера хора които да напишат техните 10 и 5 неща. Та значи това са .............. Георги Стоилков, Оличка, Тодор Атанасов, Ин-Ян, както и автора на най-старият блог, който чета Йовко.

1 снимка = 1000 думи

Чували ли сте тази сентенция? Аз да! И силно се надявам да е така. Защо ли ? Защото не ме бива с думите. Прекалено директен съм и хората се засягат като им кажа какво мисля право в очите. А понякога когато се опитвам да не бъда толкова директен, се изразявам глупаво и отново ми се сърдят. С една дума - не ме бива с ДУМИТЕ :) Може би затова се надявам в снимки да се изразявам по-добре.
Снимките които ще видите в този пост са плод на болният ми мозък. Да знам, за някои хора са прекалени, тежки, гротескни, дори някой може да ги нарече вулгарни. За мен те са просто пресъздаване на действителността такава, каквато аз я познавам и виждам. Някой ще каже, че кръв в заведенията не се сервира, и че до момента пиша само глупости. Нека този някой си помисли какво за него е бара! Не е ли място за приятно изкарване с приятели? Не е ли място на което се събира с познати да размени впечатления и да сподели преживявания? Не е ли място на което човек отива да „презареди батериите” и да се разтовари психически? Ако съвсем случайно отговаряте на горните въпроси с ДА - то вече знаете какво е кръвопреливането за мен и още около 200 човека в нашата мила Родина. Може би не всеки се чувства точно така. Може да са 150, но истината е, че ние сме семейство и се събираме точно в болницата, по време на кръвопреливане. Понякога се докарваме рев от смях. Понякога се успокояваме взаимно. Но винаги се зареждаме и разтоварваме психически.
И все пак може да си кажете - това е ненормално, тоя има отклонения, съвсем се е сбъркал. Може, но все пак отидете и дарете кръв. Защото ако не го направите, не просто няма да „презаредя батериите” и да разпусна с приятели - просто може да спра да съществувам! И не само аз. Може да е някой, който току що е разбрал, че колата движеща се срещу него има пиян шофьор, или случайно е паднал от някъде, или някой луд с автомат е решил да влезе в магазина веднага след него. Сещате се! Но ................ Това е ЖИВОТА. Подарете го на някой още сега !

Специални благодарности на Жорката, моят верен другар в такива фотографски начинания.

Какво знаеш за живота ?

Какъв прост въпрос? Нищо сложно! Или може би не? Нека всеки сам прецени за себе си............
Истината е, че днес сутринта около 11, ако това въобще е сутрин за вас. Та ей така, докато си преглеждах пощата и разглеждах идиотски снимки в поредният интернет сайт с глупости, в който се качват „интересни” снимки на котенца, кученца, природни бедствия и какво ли още не скайпа ми светна. Я някой ми пише. И какво прочитам - Какво знаеш за живота? И това е ......... Няма здрасти, няма как си.
Усмихнах се и се замисли. Какво наистина знам за това чудо наречено живот. Това нещо, което просто си минава покрай нас хей така почти незабелязано. И колкото повече мислих, толкова повече се убеждавах, че има неща, които знам и въпреки това не прилагам на практика. Неща, като това да не съдим хората прибързано. Като това да гледаме винаги от добрата страна на нещата, дори когато нея я няма. Като това да не се оплакваме. Особено като последното. Аз съм едно голямо мрънкало. Направо непоносимо на моменти, а не трябва. Като това да прощаваме и да даваме втори шанс, а това понякога е толкова трудно.
Истината е, че почти нищо не знам за живота. А като имаме предвид колко е кратък той може и нищо да не науча. Има няколко неща, които се стремя да спазвам за себе си и вярвам напълно в тях. Точно тези неща някой ден ще ми изкарат голям бой, но ............... .
Първото от тях е да казвам винаги това което мисля. Ако не винаги го спазвам поне на 98% от случаите. И после се засягам като ми кажат, че съм прекалено директен. Абсолютно вярвам, че ако всеки казваше на човека срещу него това, което мисли право в очите света щеше да е по-добър. Не винаги съм вярвал в това - в ученическите ми години, които не бяха толкова отдавна се притеснявах да не засегна човека срещу мен. Да не ми се разсърди, дори това което искам да му кажа да е моето лично мнение по дадения проблем, което едва ли ще се промени скоро. Това се промени, кога точно и аз не разбрах, но в момента няма тема на която да се притеснявам да говоря и да изразя мнението си директно, или ако има(не мога да се сетя в момента за такава) се броят на пръсти.
Второто нещо в което вярвам и се опитвам да спазвам, нещо като лично правило е да не съжалявам никога за нищо, което сам съм избрал. Щом съм го избрал аз, и никой не ми го е наложил, значи каквото и да стане, така трябва да се случи. Следвайки тази така наречена идеология не правя нищо, за което знам че след време ще се упреквам, че съм го направил. Дори имам случаи да направя, нещо което знам, че в момента не е правилно, и че ще ме скара с някой, но знам, че ако не го направя след време ще съжалявам и ще се питам - ами ако ?
От известно време насам се опитвам да не робувам на стереотипи. Да не се съобразявам много, много с хорското мнение и наложените обществени норми по определени въпроси. На моменти дори се опитвам да се нося по течението, и да не се питам постоянно дали не е по-добре да контролирам всяка частичка от живота си. Разбрах, че някои неща е хубаво да ги остави човек просто да се случат, дори да не знае какъв ще е крайният ефект от тях, вместо да ги убие в зародиш, за да не го наранят евентуално в бъдеще.
И нека завърша с един цитат който наистина ми допада - Don’t take life so seriously. It isn’t permanent.

To vote or not ???

No, I’m not talking about the political voting and election. I’m a simple man with a simple pleasure in life. Simple like the pleasure to see that for my picture has been voted in the photography site in which I am publishing some of my photos. And the thing that pisses me the most is that nobody votes for my pics just because I’m not someone who they know in person, or who knows the site management. Isn’t it stupid ??? Or I’m in some kind of mistake here? Because I thought that the main purpose of these kind of sites is to encourage the young and uncertain photographers. To nurture the young creativity and develop it. A place where the people with more experience should help the inexperienced one and explain them where they can do something to get better results. Whatever ……….. I give up…………. I won’t expect any creative criticism or useful comments from the people in the future. But I won’t stop developing my photography. No……….. I just can’t stop…………… Because it makes me feel alive !







So............ Are they that bad ???? My pictures I mean!