23 февруари 2010 г.

1 снимка = 1000 думи


Чували ли сте тази сентенция? Аз да! И силно се надявам да е така. Защо ли ? Защото не ме бива с думите. Прекалено директен съм и хората се засягат като им кажа какво мисля право в очите. А понякога когато се опитвам да не бъда толкова директен, се изразявам глупаво и отново ми се сърдят. С една дума - не ме бива с ДУМИТЕ :) Може би затова се надявам в снимки да се изразявам по-добре.
Снимките които ще видите в този пост са плод на болният ми мозък. Да знам, за някои хора са прекалени, тежки, гротескни, дори някой може да ги нарече вулгарни. За мен те са просто пресъздаване на действителността такава, каквато аз я познавам и виждам. Някой ще каже, че кръв в заведенията не се сервира, и че до момента пиша само глупости. Нека този някой си помисли какво за него е бара! Не е ли място за приятно изкарване с приятели? Не е ли място на което се събира с познати да размени впечатления и да сподели преживявания? Не е ли място на което човек отива да „презареди батериите” и да се разтовари психически? Ако съвсем случайно отговаряте на горните въпроси с ДА - то вече знаете какво е кръвопреливането за мен и още около 200 човека в нашата мила Родина. Може би не всеки се чувства точно така. Може да са 150, но истината е, че ние сме семейство и се събираме точно в болницата, по време на кръвопреливане. Понякога се докарваме рев от смях. Понякога се успокояваме взаимно. Но винаги се зареждаме и разтоварваме психически.
И все пак може да си кажете - това е ненормално, тоя има отклонения, съвсем се е сбъркал. Може, но все пак отидете и дарете кръв. Защото ако не го направите, не просто няма да „презаредя батериите” и да разпусна с приятели - просто може да спра да съществувам! И не само аз. Може да е някой, който току що е разбрал, че колата движеща се срещу него има пиян шофьор, или случайно е паднал от някъде, или някой луд с автомат е решил да влезе в магазина веднага след него. Сещате се! Но ................ Това е ЖИВОТА. Подарете го на някой още сега !

Специални благодарности на Жорката, моят верен другар в такива фотографски начинания.

4 коментара:

  1. Всичко е нормално! Масата от хората обаче понякога се държат като ненормални, сякаш на тях нищо никога няма да им се случи. Да, ама не!
    Прави това което те кара поне малко от малко или много от много :) да се чувстваш добре, а на който не му харесва или изнася ..... ;)
    Искам да видя творенията ти.
    Поздрави сърдечни!

    ОтговорИзтриване
  2. Здрасти ! Спокойно можеш да видиш повече от мойте щраканици в http://photo-forum.net/ ника ми е Naci4a. И във фейсбук албум My Work. Ще се радвам да ми покажеш и твои снимки !

    ОтговорИзтриване
  3. Гледам ги сега в photo-forum, харесват ми!!! Някой особенно :) Харесвам когато не се вижда всичко, когато е загатнато и оставено на съзнанието да го донарисува, харесва ми и когато обекта :) не подозира, че си го хванал в шрак, харесвам, когато не всичко е на фокус, било то умишлено или не. Не харесвам позьорски снимки,(е, понякога се налага) или снимки тип за модно списание (примено)
    Дано във facebook да са същите, щото аз нямам това зло :)
    Та така хаха привършвам с тирадата, че се отплеснах, харесва ми стила ти!
    А аз не съм снимала мнооого, но малко мои неща има в http://picasaweb.google.com/violka.velikova някога имах и в photo-cult ама вече не си помня ника там :D

    ОтговорИзтриване
  4. Поздарви! Аз харесвам естествените снимки, и снимам предимно природата, цветя, птици, небе. Много ми харесва, можеш да ги видиш в блога ми, ако искаш разбира се. Понякога снимам няколко снимки като късчета от деня и ги качвам като фотопост. Приятна вечер и смелост!

    ОтговорИзтриване