1 снимка = 1000 думи

Чували ли сте тази сентенция? Аз да! И силно се надявам да е така. Защо ли ? Защото не ме бива с думите. Прекалено директен съм и хората се засягат като им кажа какво мисля право в очите. А понякога когато се опитвам да не бъда толкова директен, се изразявам глупаво и отново ми се сърдят. С една дума - не ме бива с ДУМИТЕ :) Може би затова се надявам в снимки да се изразявам по-добре.
Снимките които ще видите в този пост са плод на болният ми мозък. Да знам, за някои хора са прекалени, тежки, гротескни, дори някой може да ги нарече вулгарни. За мен те са просто пресъздаване на действителността такава, каквато аз я познавам и виждам. Някой ще каже, че кръв в заведенията не се сервира, и че до момента пиша само глупости. Нека този някой си помисли какво за него е бара! Не е ли място за приятно изкарване с приятели? Не е ли място на което се събира с познати да размени впечатления и да сподели преживявания? Не е ли място на което човек отива да „презареди батериите” и да се разтовари психически? Ако съвсем случайно отговаряте на горните въпроси с ДА - то вече знаете какво е кръвопреливането за мен и още около 200 човека в нашата мила Родина. Може би не всеки се чувства точно така. Може да са 150, но истината е, че ние сме семейство и се събираме точно в болницата, по време на кръвопреливане. Понякога се докарваме рев от смях. Понякога се успокояваме взаимно. Но винаги се зареждаме и разтоварваме психически.
И все пак може да си кажете - това е ненормално, тоя има отклонения, съвсем се е сбъркал. Може, но все пак отидете и дарете кръв. Защото ако не го направите, не просто няма да „презаредя батериите” и да разпусна с приятели - просто може да спра да съществувам! И не само аз. Може да е някой, който току що е разбрал, че колата движеща се срещу него има пиян шофьор, или случайно е паднал от някъде, или някой луд с автомат е решил да влезе в магазина веднага след него. Сещате се! Но ................ Това е ЖИВОТА. Подарете го на някой още сега !

Специални благодарности на Жорката, моят верен другар в такива фотографски начинания.

Какво знаеш за живота ?

Какъв прост въпрос? Нищо сложно! Или може би не? Нека всеки сам прецени за себе си............
Истината е, че днес сутринта около 11, ако това въобще е сутрин за вас. Та ей така, докато си преглеждах пощата и разглеждах идиотски снимки в поредният интернет сайт с глупости, в който се качват „интересни” снимки на котенца, кученца, природни бедствия и какво ли още не скайпа ми светна. Я някой ми пише. И какво прочитам - Какво знаеш за живота? И това е ......... Няма здрасти, няма как си.
Усмихнах се и се замисли. Какво наистина знам за това чудо наречено живот. Това нещо, което просто си минава покрай нас хей така почти незабелязано. И колкото повече мислих, толкова повече се убеждавах, че има неща, които знам и въпреки това не прилагам на практика. Неща, като това да не съдим хората прибързано. Като това да гледаме винаги от добрата страна на нещата, дори когато нея я няма. Като това да не се оплакваме. Особено като последното. Аз съм едно голямо мрънкало. Направо непоносимо на моменти, а не трябва. Като това да прощаваме и да даваме втори шанс, а това понякога е толкова трудно.
Истината е, че почти нищо не знам за живота. А като имаме предвид колко е кратък той може и нищо да не науча. Има няколко неща, които се стремя да спазвам за себе си и вярвам напълно в тях. Точно тези неща някой ден ще ми изкарат голям бой, но ............... .
Първото от тях е да казвам винаги това което мисля. Ако не винаги го спазвам поне на 98% от случаите. И после се засягам като ми кажат, че съм прекалено директен. Абсолютно вярвам, че ако всеки казваше на човека срещу него това, което мисли право в очите света щеше да е по-добър. Не винаги съм вярвал в това - в ученическите ми години, които не бяха толкова отдавна се притеснявах да не засегна човека срещу мен. Да не ми се разсърди, дори това което искам да му кажа да е моето лично мнение по дадения проблем, което едва ли ще се промени скоро. Това се промени, кога точно и аз не разбрах, но в момента няма тема на която да се притеснявам да говоря и да изразя мнението си директно, или ако има(не мога да се сетя в момента за такава) се броят на пръсти.
Второто нещо в което вярвам и се опитвам да спазвам, нещо като лично правило е да не съжалявам никога за нищо, което сам съм избрал. Щом съм го избрал аз, и никой не ми го е наложил, значи каквото и да стане, така трябва да се случи. Следвайки тази така наречена идеология не правя нищо, за което знам че след време ще се упреквам, че съм го направил. Дори имам случаи да направя, нещо което знам, че в момента не е правилно, и че ще ме скара с някой, но знам, че ако не го направя след време ще съжалявам и ще се питам - ами ако ?
От известно време насам се опитвам да не робувам на стереотипи. Да не се съобразявам много, много с хорското мнение и наложените обществени норми по определени въпроси. На моменти дори се опитвам да се нося по течението, и да не се питам постоянно дали не е по-добре да контролирам всяка частичка от живота си. Разбрах, че някои неща е хубаво да ги остави човек просто да се случат, дори да не знае какъв ще е крайният ефект от тях, вместо да ги убие в зародиш, за да не го наранят евентуално в бъдеще.
И нека завърша с един цитат който наистина ми допада - Don’t take life so seriously. It isn’t permanent.

To vote or not ???

No, I’m not talking about the political voting and election. I’m a simple man with a simple pleasure in life. Simple like the pleasure to see that for my picture has been voted in the photography site in which I am publishing some of my photos. And the thing that pisses me the most is that nobody votes for my pics just because I’m not someone who they know in person, or who knows the site management. Isn’t it stupid ??? Or I’m in some kind of mistake here? Because I thought that the main purpose of these kind of sites is to encourage the young and uncertain photographers. To nurture the young creativity and develop it. A place where the people with more experience should help the inexperienced one and explain them where they can do something to get better results. Whatever ……….. I give up…………. I won’t expect any creative criticism or useful comments from the people in the future. But I won’t stop developing my photography. No……….. I just can’t stop…………… Because it makes me feel alive !







So............ Are they that bad ???? My pictures I mean!

A disabled person or not - mater of geography ?!?!?!?!?!

Why am I speaking about disabled people - because I am one of them. Yes I have a rare blood disease that’s called Cooley Anemia. I am physically unable to do heavy work. And by the meaning of the law I am Disabled person. As such I have right of parking privilege in the town center. The thing is that the municipality in which I live has decided that if you are disabled the only thing you need to do is to print a copy of you car’s documents in which is said that the vehicle is owned by a disabled person. Easy as pay - you’ll say. And you’re right if I never leave the municipality, because everi single municipality has it’s own regulation about the way the disabled people have to prove their status. In the capital there are a special stickers which are needed to park if you are in my condition :) . I asked for such sticker in my town management center, and their answer was that they cannot give me such sticker.

In one word - I’m a disabled person, but only in my municipality. Lucky me :) :) :) Now I only need to find a way to never stop traveling, and I’ll be OK !!!

In the begining there was light

And after that someone decided to invent the photographic camera, and start taking pictures. Actually photography, as we all know, means drawing with light, and the cool part is that the camera takes care of the actual drawing. Lucky for me, because I'm very bad at drawing. The thing is, that I really love to take pictures, it makes me happy. Photography for me, is something like going to the psychiatrist for some people. Sometimes me and a friend of mine go shooting when we need to relax. Sometimes we go shooting just for fun, or because we have some crazy ideas and want to realize them, even if this means to go to some wide open space and arrange tee candles for half an hour in minus temperature outside around midnight. And then shoot for 40-50 minutes in these conditions while rearranging the candles.
So............... where were I..... Oh yeah, I was talking about photography....... So.... Photography is easy and fun way to say what's on your mind, to share how you've spend the night in the Disco, to show your baby to the family at the other and of the world. To say everything without words, and in the same time 1000 times clearer and stronger than any word in the World. Photography is different thing for different people, or even for one and a same person depending of the wanted effect.







In this blog you'll see some of my photographs. Sometimes with story other without. I'll be happy to read your opinion on any of them. And last but non least - Be safe and keep shooting pictures.