11 септември 2010 г.

Усещане за бавна смърт или почти.

Всеки е бил болен, неразположен, настинал и отпаднал. На някои обаче това ни се случва по-често(визирам себе си). И когато това настиване, боледуване и неразположение продължи цяла седмица и от болка в гърлото премине в Болка в гърлото, кашлица, подути венци, болка в цялата глава и неспособност да се храниш, като хората, тогава вече става доста неприятно.

Не искам да се оплаквам, но в момента дните ми минават в дремене пред компютъра, мотаене пред телевизора и от време на време четена на някакви любопитни и до известна степен полезни статии в някой форум. Това вече продължава повече от седмица, и имам чувството, че времето е спряло, светът ме е забравил и съм в някаква бездна, която няма какво да предложи, за раздвижване на и без това малко останалото ми сиво вещество.

Та защо това тежко заглавие. Защото има моменти в, които след едно такова продължително застояване в затворено място, без нищо стимулиращо мисловни и креативни процеси в мен имам чувството, че бавно губя способността си да мисла. Все едно бавно умира нещо в мен и преминавам в едно такова никакво състояние на носене в пространството. Едно такова малоумно и безжизнено съществуване, което ме изнервя и кара да се чувствам безполезен и несъществуващ.

Имам нужда да се съжива, да разкъсам пъшкула в, който се намирам и съм се онесъл в безвременен сън. Да отворя очи, да ме лъхне аромата на студен есенен дъжд и жълти листа падащи от дърветата. Да усетя, че съм жив. Да се захвана с нещо безмислено, но изискващо много енергия и усилия за достигането на ненужен и глупав или дори безмислен краен резултат.

Имам нужда от фоторазходка. Да хвана апарата и да чуя сладкото щракане на затвора. И да зная, че съм жив.

П.П. Искренно се надявам повече да не Ви занимавам с глупави и сиви постове като този.

3 коментара:

  1. След точно такива ужасни дни една сутрин се събуждаш здрав, в кондиция и на 100% жив. Имаш вдъхновение, чувстваш се отлично и наистина разбираш колко зависим си от тялото си. След няколко дни нищо от тези мисли няма да е останало в главата ти, ще се разхождаш с фотоапарата си и ще твориш. :)
    бтв, няма защо да се извиняваш за "сивите си постове" или за това, че би натоварил някого. Важното е, че ти споделяш и така най-често на човек му олеква. Скорошно оздравяване!

    ОтговорИзтриване
  2. насеееееее, няма да се даваш, ей!

    доста познато ми звучат тия настроения и да ти кажа - винаги отминават ;) и после такова слънце засиява, че чак да го заболят човек очите от красота :)

    недей да се извиняваш за такива постове - пиши ги, защото те са си част от теб и от начина, по който се чувстваш. и в повечето случаи помагат.

    нали знаеш колко ти стискам палци ;) дано днес вече да си по-добре

    ОтговорИзтриване