1 снимка = 1000 думи

Чували ли сте тази сентенция? Аз да! И силно се надявам да е така. Защо ли ? Защото не ме бива с думите. Прекалено директен съм и хората се засягат като им кажа какво мисля право в очите. А понякога когато се опитвам да не бъда толкова директен, се изразявам глупаво и отново ми се сърдят. С една дума - не ме бива с ДУМИТЕ :) Може би затова се надявам в снимки да се изразявам по-добре.
Снимките които ще видите в този пост са плод на болният ми мозък. Да знам, за някои хора са прекалени, тежки, гротескни, дори някой може да ги нарече вулгарни. За мен те са просто пресъздаване на действителността такава, каквато аз я познавам и виждам. Някой ще каже, че кръв в заведенията не се сервира, и че до момента пиша само глупости. Нека този някой си помисли какво за него е бара! Не е ли място за приятно изкарване с приятели? Не е ли място на което се събира с познати да размени впечатления и да сподели преживявания? Не е ли място на което човек отива да „презареди батериите” и да се разтовари психически? Ако съвсем случайно отговаряте на горните въпроси с ДА - то вече знаете какво е кръвопреливането за мен и още около 200 човека в нашата мила Родина. Може би не всеки се чувства точно така. Може да са 150, но истината е, че ние сме семейство и се събираме точно в болницата, по време на кръвопреливане. Понякога се докарваме рев от смях. Понякога се успокояваме взаимно. Но винаги се зареждаме и разтоварваме психически.
И все пак може да си кажете - това е ненормално, тоя има отклонения, съвсем се е сбъркал. Може, но все пак отидете и дарете кръв. Защото ако не го направите, не просто няма да „презаредя батериите” и да разпусна с приятели - просто може да спра да съществувам! И не само аз. Може да е някой, който току що е разбрал, че колата движеща се срещу него има пиян шофьор, или случайно е паднал от някъде, или някой луд с автомат е решил да влезе в магазина веднага след него. Сещате се! Но ................ Това е ЖИВОТА. Подарете го на някой още сега !

Специални благодарности на Жорката, моят верен другар в такива фотографски начинания.

Какво знаеш за живота ?

Какъв прост въпрос? Нищо сложно! Или може би не? Нека всеки сам прецени за себе си............
Истината е, че днес сутринта около 11, ако това въобще е сутрин за вас. Та ей така, докато си преглеждах пощата и разглеждах идиотски снимки в поредният интернет сайт с глупости, в който се качват „интересни” снимки на котенца, кученца, природни бедствия и какво ли още не скайпа ми светна. Я някой ми пише. И какво прочитам - Какво знаеш за живота? И това е ......... Няма здрасти, няма как си.
Усмихнах се и се замисли. Какво наистина знам за това чудо наречено живот. Това нещо, което просто си минава покрай нас хей така почти незабелязано. И колкото повече мислих, толкова повече се убеждавах, че има неща, които знам и въпреки това не прилагам на практика. Неща, като това да не съдим хората прибързано. Като това да гледаме винаги от добрата страна на нещата, дори когато нея я няма. Като това да не се оплакваме. Особено като последното. Аз съм едно голямо мрънкало. Направо непоносимо на моменти, а не трябва. Като това да прощаваме и да даваме втори шанс, а това понякога е толкова трудно.
Истината е, че почти нищо не знам за живота. А като имаме предвид колко е кратък той може и нищо да не науча. Има няколко неща, които се стремя да спазвам за себе си и вярвам напълно в тях. Точно тези неща някой ден ще ми изкарат голям бой, но ............... .
Първото от тях е да казвам винаги това което мисля. Ако не винаги го спазвам поне на 98% от случаите. И после се засягам като ми кажат, че съм прекалено директен. Абсолютно вярвам, че ако всеки казваше на човека срещу него това, което мисли право в очите света щеше да е по-добър. Не винаги съм вярвал в това - в ученическите ми години, които не бяха толкова отдавна се притеснявах да не засегна човека срещу мен. Да не ми се разсърди, дори това което искам да му кажа да е моето лично мнение по дадения проблем, което едва ли ще се промени скоро. Това се промени, кога точно и аз не разбрах, но в момента няма тема на която да се притеснявам да говоря и да изразя мнението си директно, или ако има(не мога да се сетя в момента за такава) се броят на пръсти.
Второто нещо в което вярвам и се опитвам да спазвам, нещо като лично правило е да не съжалявам никога за нищо, което сам съм избрал. Щом съм го избрал аз, и никой не ми го е наложил, значи каквото и да стане, така трябва да се случи. Следвайки тази така наречена идеология не правя нищо, за което знам че след време ще се упреквам, че съм го направил. Дори имам случаи да направя, нещо което знам, че в момента не е правилно, и че ще ме скара с някой, но знам, че ако не го направя след време ще съжалявам и ще се питам - ами ако ?
От известно време насам се опитвам да не робувам на стереотипи. Да не се съобразявам много, много с хорското мнение и наложените обществени норми по определени въпроси. На моменти дори се опитвам да се нося по течението, и да не се питам постоянно дали не е по-добре да контролирам всяка частичка от живота си. Разбрах, че някои неща е хубаво да ги остави човек просто да се случат, дори да не знае какъв ще е крайният ефект от тях, вместо да ги убие в зародиш, за да не го наранят евентуално в бъдеще.
И нека завърша с един цитат който наистина ми допада - Don’t take life so seriously. It isn’t permanent.