18 април 2011 г.
17 април 2011 г.
9 април 2011 г.
6 април 2011 г.
Пролет
...
Един хубав ден от началото на пролетта. София. Слънце. Малко свободно време и фотоапарат в чантата. Разхода по центъра за час и половина и обратно към Благоевград. Но не и без 150 – 180 снимки от разходката.
Един хубав ден от началото на пролетта. София. Слънце. Малко свободно време и фотоапарат в чантата. Разхода по центъра за час и половина и обратно към Благоевград. Но не и без 150 – 180 снимки от разходката.
2 март 2011 г.
Има ли стойност фотографията или да?
...
Какво разбира моята глава от стойностна фотография? Та аз снимам само абитуриентски балове от дъжд на вятър някоя сватба и тук-таме някоя мома.
Хем да, хем не! Това, кой какво снима не означава, че положеният от него труд да покаже заснетия обект, предмет или природно явление в най-добрата според своето собствено виждане светлина е маловажен, незначителен или евтин.
Както вече знаете(ако сте прочели предишните постове за фотография) за мен фотографията е нещо средно между хоби, страст, болест и антидепресант. Това не означава, че фотографията ми е безплатна, и не струва нищо. Може да струва едно „Благодаря" или едно кафе или 200 лева на час.
Както и да е!
Идеята за този пост ми дойде от днешното невероятно еднообразно и скучно и досадно ежедневие затрупващо ни с ненужна информация.
Всеки ден всеки един от нас сядайки пред компютъра си се сблъсква с безброй много безумни и ненужни рекламки, информацийки, снимки, препратки, предложения, песнички, спамчета предлагащи на възрастни и млади дами да си уголемят органи които нямат, други спамчета предлагащи на възрастни и млади господа да се справят с Менопалузата, спамчета обясняващи ни как някой шейх е влюбен в нас независимо от цвета, расата, разстояние, вярата – ПЪЛНИ ПРОСТОТИИ!
Лошото в случая за фотографията идва от грешната идея която си създават хората, че имайки цифрово апаратче могат да правят Невероятни, Уникални, Вдъхновяващи, Прекрасни снимки, които да използват в рекламни материали, брошурки и диплянки и всякакви други материали, които да ги представляват пред бъдещи работодатели, клиенти, началници, общественост като цяло.
Разбирам напълно, че Всеки иска да си спести разходите които може. Не разбирам защо трябва да спестяват по начин Вредящ на тях самите.
Това, което се опитвам да кажа е, че не разбирам как може да се спестява от това което определя представата на Твоите Клиенти за ТЕБ самия? Как може да искаш да те вземат на работа, когато изпращаш снимка с дъвка и направена на фона на червената стена на, някое заведение ?
Най-важният въпрос в случая е – спестил ли си ти 100 лева от професионална снимка или си изгубил 3 бъдещи заплати/ 2 бъдещи клиента/ 1 повишение?
И да се върнем на темата на поста ми. Седя си аз тук, гледам глупостите в интернет и се чудя – има ли някаква стойност фотографията в днешният технологичен, забързан и запътил се на никъде свят в който живота на една снимка може да е частица от секундата. И като казвам частица от секундата се замислям – наистина ли имаме точно частица от секундата за да впечатлим зрителя с изкуството/страстта/хобито си, преди Той да реши да отмести погледа си от снимката.
Какво разбира моята глава от стойностна фотография? Та аз снимам само абитуриентски балове от дъжд на вятър някоя сватба и тук-таме някоя мома.
Хем да, хем не! Това, кой какво снима не означава, че положеният от него труд да покаже заснетия обект, предмет или природно явление в най-добрата според своето собствено виждане светлина е маловажен, незначителен или евтин.
Както вече знаете(ако сте прочели предишните постове за фотография) за мен фотографията е нещо средно между хоби, страст, болест и антидепресант. Това не означава, че фотографията ми е безплатна, и не струва нищо. Може да струва едно „Благодаря" или едно кафе или 200 лева на час.
Както и да е!
Идеята за този пост ми дойде от днешното невероятно еднообразно и скучно и досадно ежедневие затрупващо ни с ненужна информация.
Всеки ден всеки един от нас сядайки пред компютъра си се сблъсква с безброй много безумни и ненужни рекламки, информацийки, снимки, препратки, предложения, песнички, спамчета предлагащи на възрастни и млади дами да си уголемят органи които нямат, други спамчета предлагащи на възрастни и млади господа да се справят с Менопалузата, спамчета обясняващи ни как някой шейх е влюбен в нас независимо от цвета, расата, разстояние, вярата – ПЪЛНИ ПРОСТОТИИ!
Лошото в случая за фотографията идва от грешната идея която си създават хората, че имайки цифрово апаратче могат да правят Невероятни, Уникални, Вдъхновяващи, Прекрасни снимки, които да използват в рекламни материали, брошурки и диплянки и всякакви други материали, които да ги представляват пред бъдещи работодатели, клиенти, началници, общественост като цяло.
Разбирам напълно, че Всеки иска да си спести разходите които може. Не разбирам защо трябва да спестяват по начин Вредящ на тях самите.
Това, което се опитвам да кажа е, че не разбирам как може да се спестява от това което определя представата на Твоите Клиенти за ТЕБ самия? Как може да искаш да те вземат на работа, когато изпращаш снимка с дъвка и направена на фона на червената стена на, някое заведение ?
Най-важният въпрос в случая е – спестил ли си ти 100 лева от професионална снимка или си изгубил 3 бъдещи заплати/ 2 бъдещи клиента/ 1 повишение?
И да се върнем на темата на поста ми. Седя си аз тук, гледам глупостите в интернет и се чудя – има ли някаква стойност фотографията в днешният технологичен, забързан и запътил се на никъде свят в който живота на една снимка може да е частица от секундата. И като казвам частица от секундата се замислям – наистина ли имаме точно частица от секундата за да впечатлим зрителя с изкуството/страстта/хобито си, преди Той да реши да отмести погледа си от снимката.
11 декември 2010 г.
NOT FOR SALE!
…
There are people, me included, who need blood transfusions every 20-25 days of their life. This is a sort of campaign that I’m trying to start and it’s aim is to raise attention to this problem! Please help me if you can and with what you can! Thank YOU!
Има хора, в това число и аз самият, които се нуждаят от кръвопреливания на всеки 20-25 дни от живота си. Това е нещо като кампания, която се опитвам да започна, с цел да повиша интереса и да засиля вниманието на хората към този приблем. Моля Ви да ми помогнете, ако и с каквото можете! Благодаря ВИ!
11 ноември 2010 г.
Неделни снимки с интересно запознанство
…
Преди няколко седмици имах удоволствието да снимам за първи път група музиканти. Не ги бях виждал през живота си. Просто ми се искаше да опитам да направя фотосесия на някаква Банда. За мое щастие една позната ги слуша, и се оказа приятелка с барабанистката на групата. С малко съдействие от нейна страна се разбрахме за фотосесия, в удобно за всички време.
Изживяването си заслужаваше. Само се надявам да не съм ги разочаровал с крайният резултат.
А сега идва време и на част от кадрите, които и аз харесвам :)
Преди няколко седмици имах удоволствието да снимам за първи път група музиканти. Не ги бях виждал през живота си. Просто ми се искаше да опитам да направя фотосесия на някаква Банда. За мое щастие една позната ги слуша, и се оказа приятелка с барабанистката на групата. С малко съдействие от нейна страна се разбрахме за фотосесия, в удобно за всички време.
Изживяването си заслужаваше. Само се надявам да не съм ги разочаровал с крайният резултат.
А сега идва време и на част от кадрите, които и аз харесвам :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)